Историческа справка за район "Източен"
Пловдив се разширява отвъд днешния бул. „Източен“, бележещ и границата на района, след Освобождението през 1878 г. Временното руско управление ликвидира гробищата в чертите на града на основните местни вероизповедания и определя новите полета на мястото на днешните Централни гробища. Тази ситуация е запечатана от плана на града, изготвен от руския офицер капитан инж. Николай Илински през 1878 г. На него ясно е отбелязано, че териториите около новите гробища са заети от гори и блата. Скоро след Освобождението в този район възникват две цигански махали: т. нар. „Кирпич махала“, чието истинско име е „Кирпиччи махале“ – махала на производителите на кирпич, както и „Бърсак махала“ от турското баарсак – черво, свързана с намиращите се наблизо край брега на Марица кланици. На 25 април 1889 г., със заповед на кмета на Пловдив Димитър Свещаров, живеещите на различни места във вътрешността на града цигани в колиби и бордеи, от които се разнасят зловония и са източник на епидемии, са изселени в специално отредена за целта територия източно от града под името Циганско село. Десетилетие по-късно новият квартал получава името „Столипиново“, в чест на руския генерал Аркадий Столипин, ръководител на Временното руско управление в Пловдив и Източна Румелия, първи почетен гражданин на Пловдив. В „Столипиново“ се заселват постепенно и немалко българи, тъй като в околностите много жители на града притежават ниви, чифлици, градини и лозя.
Според утвърдения през 1896 г. градоустройствен план на Пловдив, изготвен от Йосиф Шнитер, източните части на града попадат в Трета и Четвърта градски части. Градът започва да се разраства в тази посока с по-засилен ход след Първата и особено след Втората световна война. Най-напред през 30-те години зад някогашното игрище на Френския мъжки колеж се образува квартал, наречен „Каменица“, днес това е ядрото на неправилно наречената впоследствие „Каменица – 2“, тъй като квартала между бул. „Източен“, „Борис Трети Обединител“, „Мария Луиза“ и „Христо Ботев“ получава името „Каменица – 1“ далеч по-късно.
След 1945 г. разширението на изток става една от основните посоки на разрастващия и бързо увеличаващ населението си Пловдив. Покрай бул. „Цариградско шосе“ през 50-те години общинското управление построява т. нар. гръцки блокчета за емигрантите от Гражданската война в Гърция. Широко се развива частното строителство, съчетано и с това на новите жилищни блокове. Жилищният блок срещу входа на Бирената фабрика за известно време е най-високата сграда в България. Местната власт започва да мисли за обособяване на административни райони. Такова предложение е направено през 1960 г. до Централния комитет на БКП в София, но е отхвърлено. От лятото на 1964 г. през май 1975 г., това обособяване е факт. Източната част на Пловдив попада в район „Димитър Благоев“. Междувременно от края на 60-те години започва строителството на ж. к. „Изгрев“. Оформя се и промишлената зона и съоръжението в района на паметника на Олга Скобелева. В района се концентрират повечето военни поделения. През 80-те години се трасират съвременните булеварди „6-ти септември“, „Цариградско шосе“ (тогава „Лиляна Димитрова“) и връзката с ж.к. „Тракия“. Продължава жилищното строителство и благоустрояването. В опит да се преодолеят икономическите затруднения, породени от комунистическото управление, на 17 ноември 1987 г. районите са премахнати и на тяхно място градът е разделен на 12 кметства, от които Седмо и Осмо заемат територията на днешния район „Източен“.
След 1989 г. се изменят принципите на местното самоуправление. Старата централизирана система, в която Градския народен съвет е представител на държавната власт и е подчинен на Окръжния и Министерския съвети, е заменена с широка автономия на общините. От 25 юли 1995 г., по силата на член 3, т. 2. от Закона за териториалното деление на Столичната община и големите градове, на територията на Пловдив се обособява район „Източен“ с граници: жп линия Пловдив - Бургас, бул. Санкт Петербург, бул. Освобождение, бул. Независимост, бул. Източен, северният бряг на р. Марица.
През годините от 1995 досега кметове на района са:
Георги Георгиев 12.11.1995 – 1997
Атанас Панджаров 18.11.1997 – 1999
Камен Хаджипетров 1999 – 2003
Красимира Миткова 23.11.2003 – 18.11.2005
Красимир Кузмов – 19.01.2006 – 2007
Иван Тотев – 5.11.2007 – 2009
Петър Петров – 1.11.2009 – 2014
Николай Чунчуков 13.11.2014 – 2019
Иван Стоянов 3.11.2019 – 2023
Емил Русинов 8.11.2023 – до момента
